You are currently browsing the category archive for the 'Спорт' category.
Изминалата Сряда бе голям ден в много отношения. Дългоочакваният мач между футболните отбори на Левски и Литекс бе арена за дискусии – дали възродилият се от кризата Левски ще покаже истинското си лице или ще загуби всякакви шансове да се върне там, където му е мястото…
ЛЕВСКИ завърши наравно 2:2 в отложения си мач с отборчето от Ловеч. Както се очакваше, селяните си бяха довели плазмодия Николай Йорданов, за да дотика мача до двойка. Явно обаче селските сметки излязоха грешни. Ловеч поведе в резултата още през първото полувреме. Господинчото с гейско излъчване побърза да даде четири жълти картона за играчи на ЛЕВСКИ още през първото полувреме, за да може в случай на грешка в плана да реагира своевременно. И ето, че не бяха изминали и три минути от второто полувреме и резултатът бе изравнен. Това явно разтресе като токов удар и само две минути от попадението труженичката в черно изгони Веселин Минев за втори жълт картон, мислейки си, че това ще спре устрема на сините от София. Уви, в този ден момчетата в синьо играха така, както всички искаме да ги виждаме и плановете на селяните съвсем се объркаха в 57′ минута, когато Христо Йовов им го вкара директно от корнер. За удар без топка в 68′ минута бе изгонен Кишишев. Изгонването му бе по-скоро замазване на очите на хората, тъй като само 3 минути по-късно Йорданов показа червен картон на Кръстовчев за побутване при висока топка. И така се стигна до 89′ минута, когато 11 човека изригнаха от радост при изравнителния гол. Десетте останали футболиста на Литекс и плазмодият Йорданов.
Радостта от вечерта за нас обаче бе двойна, защото видяхме един борещ се, търсещ победата, знаещ как да я постигне, син отбор. С тази игра и това желание ЛЕВСКИ пак ще бъде шампион, напук на всички.
( sector-b.com )
Уви, както повечето от вас видяха бе извършено поредното престъпление – мафиотска мокра поръчка, в която си го отнесоха двама в лицето на футболния клуб Левски София и в лицето на неговите фенове.
Ние, привържениците на Левски София сме напълно наясно, че никой няма право да гледа в чуждата паница тогава, когато не е оправил бъркотията в своята, но след Сряда възникнаха няколко важни въпроса :
1. Кой има полза от слаби български футболни клубове ?
2. Кой има полза от това да поддържа слаб най-класния и успял футболен тим в модерната българска спортна история ?
3. Кой административен член на БФС допуска и по какъв начин се свързва и поръчва подобни касапници ?
4. Ще има ли най-накрая реални действия от страна на държавата срещу очевидната тотаджийска и к’ва ли не мафия в българския футбол ?
Набързо нахвърляните въпроси имат неясен отговор. Едно е ясно. Има хора, които искат да поддържат Левски слаб и на дъното, тогава, когато той е започнал да лекува раните, които сам си е нанесъл. С думи прости… пичове.. достатъчно сме слаби и немощни, за да ни изпращате поръчкови съдии.
През цялата си история Левски е претърпял много несправедливости, лишения, насилствени отнемания на играчи и репресии, но никой не си е позволявал подобна гавра с народа – феновете на Левски. В онази студена ноемврийска вечер съдийската комисия, в ролята на поръчков убиец стреля няколко пъти в своя кръвен враг. Нужда от детайли няма. Реакцията е ясна – който стои срещу народа е обречен. Никой не е успял да спечели декларирана война с народа и респективно феновете на Левски. Защото това си е война и то декларирана няколко пъти – веднъж с отношението на БФС към общото положение на клубния футбол и този на национално равнище, втори път с допускането на подобни мафиотски изпълнения и трето с безумно смешната декларация-отговор, в която лицето Боби Михайлов се проявява като “гузен-негонен-бяга”. Да, същия този, който преди време му се налагаше да приема критики заради цвета на своята фамилия… Същия човек, който никъде не е споменат като поръчител, но определено е отговорен за допускането на подобни престъпления. Защото дори шефовете имат задължения. За последно срещу Сектор “Б” застана неизвестния поръчител. За нас остава загадка кой е той – мощен български бизнесмен или собственик на някой от грандовете, независимо дали са позиционирани в северен български град или в столицата… Кой е той – той си знае, но да знае, че срещу себе си има силен противник. Всъщност най-силния противник.
Нека тези силни думи да въздействат върху феновете не само на Левски. Но и тези на всички български клубове, които са били принуждавани последните години повече на теглило от колкото на каквото и да е друго. Отчуждените бази, безумните закони и пълната анархия в българския футбол съсипаха и последните проблясъци на Надежда, които грейнаха във времената на своенравен евро-поход. Нямаме национален отбор. Нямаме футбол на клубно равнище .. и колкото са виновни собствениците на тимовете, които са същите тези мафиоти, диктуващи правилата на играта, толкова са виновни и магистратите от Българския Футболен Съюз, които го допускат и най-вероятно се облагодетелстват от това.
Търпим критики от Европа на всички равнища на политиката, дипломацията и икономиката. Но най-големите сериозни и плющящи шамари са спортните отзиви в Европа. Когато най-силните и представителни отбори от България падат като гнили круши по европейските терени от тимове, полу-анонимници, тогава идва горчилката и истината, че благата се разпределят там където има други блага. Сиреч богатите стават още по-богати, а бедните – още по бедни. В тази драматична картина бедните са феновете на отборите, които са принудени да се радват на трохите от погачата, когато ултра-слабото ни първенство се закучи, а едрите риби – собствениците лапат кеша от мръсните сделки, в които само Бог знае колко души се въртят и витаят.
Ние, обикновените фенове и привърженици на клубовете в страната обявяваме, че в най-скоро време “далможите от ложите” ще получат заслуженото си в най-пряк смисъл. С общи действия срещу корупцията и мафията ние ще заявим, че НА НАС НИ ПИСНА ОТ ОТНОШЕНИЕТО НА ДЪРЖАВАТА И ОТГОВОРНИТЕ ИНСТИТУЦИИ КЪМ ПРОБЛЕМИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ КЛУБЕН ФУТБОЛ.
НА НАС НИ ПИСНА ОТ РАЗЛИЧНИЯ АРШИН, С КОЙТО СЕ МЕРИ, КОГАТО СТАВА ДУМА ЗА СЪДИЙСТВО.
НА НАС НИ ПИСНА ОТ ПОРЪЧКОВИ МАЧОВЕ.
НА НАС НИ ПИСНА ДА НИ ПОСТАВЯТ В ЖИВОТИНСКИ УСЛОВИЯ В БАРДАЦИТЕ, КОИТО НАРИЧАТЕ СТАДИОНИ.
НА НАС НИ ПИСНА ДА ПОТЪПКВАТЕ ОСНОВНОТО НИ ПРАВО – ДА СЕ ГОРДЕЕМ СЪС СВОИТЕ КЛУБНИ ПРИСТРАСТИЯ.
Привържениците на Левски София публикуват официално декларация, обръщение, към всички спортни журналисти, обикновени хора и всички, които отразяват и се интересуват от футболния живот в страната :
“Крадецът вика дръжте крадеца”. Не е оригинално, но е вярно. Боби Михайлов нападна родния си клуб без да се замисли. Защо, Боби сега нападаш, а преди време когато „червените” ти приятели те псуваха ти им се усмихваше и мислено си викаше „още, още”?
Защо отиде и връчи титлата на „отрочето на милко балев” и стоя неистово и изслуша желанията им към цялото ти семейство, а на „Георги Аспарухов” избяга в мига, в който я даде? На кой е къса паметта? Май твоята, ако не припомни ни, имаше ли тогава от теб декларация. Сега още от Левски не са я побликували и някоя твоя писарушка вече бе стъкмил нападката към родния ти клуб. Ако грешим, припомни ни.
Ние не оспорваме даденото от фамилия Михайлови на любимия ни Левски. Но и тази фамилия е взела много от клуба. Или не е вярно? Дори сме простили на Ники Михайлов какво „даде” на Левски в срещите от Шампионската лига.
Как да разбираме г-н Михайлов следния цитат от Вашата декларация?: „Още с избирането му за президент на Българския футболен съюз през октомври 2005 г., буквално броени часове след конгреса, президентът бе принуден да търпи негативи заради миналото си като футболист на „Левски”. Да разбираме ли, че те е срам, г-н Михайлов от миналото? Защото сме сигурни, че трябва да те е срам от настоящето.
Това, че Изпълкома е преобладававащо „син” го казвате вие. На „сините” Ви пристрастия ли се дължи факта, че Левски е рязан здраво от съдиите този сезон. Справка за късата Ви памет – Георги Йорданов, който работел в хлебозавод, собственост на членове на Изпълкома, на шуменския рефер, който „обича” Левски, на Николай Йорданов, който е най-щастлив, когато е изпълнил нечия поръчка срещу Левски и други знайни или незнайни чернодрешковци от свитана на бай Димо.
Спираме дотук с теб Боби, защото те уважаваме като бивш футболист на любимия ни тим. Но, вярвай ни, Левски е бил шампион и ще бъде шампион и без фамилия Михайлови.
Дори не ни се иска обръщаме внимание тук за проблемите на ръководения от Вас, г-н Михайлов, Изпълком, за това ,което Вие правите, или не правите с националния тим на България. Окопали сте се здраво в него и не го пускате. А той не е ваш.
Вярваме че „Българският футболен съюз отказва да се превръща в подобна мишена. Нещо повече, ние правим всичко по силите си, за да улесним работата на професионалните клубове.” Със сигурност улеснявате работата на някои футболни клубове, особено на тези, на чиито президенти често гостувате, я заради мач на младежкия национален тим или заради притежаваните от тях ловни полета. В това не само феновете на Левски са сигурни.
Обезпокоени сме от поведението на много бивши футболисти на Левски, които се ръководят от принципа „ За Левски сме само, когато сме на заплата в клуба и сме против Левски, когато вече не сме на заплата там.”
Уверяваме Ви, че ние феновете на Левски, колкото и да не сме съгласни от някои действия или бездействия на ръководството на клуба, ще бъдем винаги с отбора и няма да позволим на никой да се гаври с него. Не вие, а ние ще търсим сметка от нашите управници за допуснатите грешки. От вас просто се иска да си гледате работата, ако продължавате да не го правите ще се наложи, ние феновете на Левски да свикаме следващия изпълком.
Призоваваме всички фенове на клубни отбори да съгласуват общи протестни действия срещу мафията в Българския футбол. От тук до победата.
http://www.vbox7.com/play:428cbbce
Жестоката игра. Царят на спортовете.. футболът. Арена на страсти и емоции по трибуните и на терена. Любими отбори. Песни.. подкрепа. Тук и в чужбина. На различни стадиони. В дъжд и в сняг.
Жестока.. понякога несправедлива игра. В един момент си на седмото небе в следващия деня ти е безсмислен. Така се чувства всеки запален фен или ултрас тук и в чужбина. Но тук винаги е имало повече тегоба от колкото радости.
Снощи след мача на Левски с Ред Бул Залцбург ( предпочитам да ги наричам Залцбург, това е истинското им име, а не това палячовско “Ред Бул” отпред. ) си дадох сметка за най-сладките моменти, които съм прекарвал. Пътувал съм доста с отбора си, зъзнал съм под дъжд и сняг, на пек и на студ… Несравними усещания.. обич и тъга.
“От осанна до разпни го..”
Помня шампионските дни на Левски, помня европохода, помня големи и малки победи над вечния съперник. Винаги за нас… за Левски София вратаря на отбора е бил човек с особен статут. Димитър Иванков, познат като любимеца на Сектор “Б”, голаджията от дузпа, лъвчето, което се е раздавало… помня неговите подвизи и онзи спасителен гол в 90-тата минута с глава срещу Ловеч. Малко след него дойде Гошо Петков. Може би най-темпераментния вратар на Левски. Истински левскар винаги е давал всичко от себе си, дори понякога със цената на непозволени средства се е борил за победата ни. Винаги е пазил до последно, винаги е страдал най-много, когато падаме. Той е бил главен човек в отбора ни, когато е спасявал невъзможни положения, а минути след това сме вкарвали ние гол. Спасявал е дузпи, бил е “чорбата по главата”. Тичал е в 90-тата минута да играе с глава в чуждото наказателно поле. Бил се е буквално и физически за отбора.
Снощи Левски за първи път от много време изнесе силна продукция. Залцбург не знаеха от къде им идва. Като изключим първите минути, когато ни натегнаха, бяха принудени да се защитават и да треперят от фрапантните положения пропуснати от нападението на сините. Футбол се играе от два отбора по 11 човека, разположени на различни позиции. Не можете да си представите колко са възможните комбинации от фактори, които водят до една победа например.. воля, чест, логика, стиковане на отбора, желание, скорост на играчите, умения. Всеки върши своята работа. Тази на нападателите е да вкарват. Но когато един нападател пропусне веднъж, дори няколко пъти това не е чак такъв проблем. Винаги сме чували – “Дайте им шанс”. Една грешка на вратаря, обаче е фатална. Сгреши ли вратаря 99% от случаите това е гол. А цената на един гол е много. Не чак толкова много, колкото “разбиращите” коментатори казват.. но. Виждали сме страхотни обрати – 2 : 0 .. 2 : 3 ; 1 : 0 .. 1 : 2 ; 3 : 0 .. 3 : 3 ; 3 : 0 .. 3 : 4 !! Разбира се и др. и др. … Една грешка – един гол. Цяла кариера със синята фанелка е на прага да рухне, защото Гошето Вратаря направи 2 грешки вчера и труда на отбора, който ЛОГИЧЕСКИ трябваше да бъде възнаграден, рухна. Голяма работа. И без това нямахме шанс. И без това тепърва излизаме от кризата. Но ги надиграхме. И те си го знаят. От това ги боли. Биха ни в последната секунда ( за пореден път ), но знаят, че ако имахме свестен нападател, това щеше да е тяхното “отсрамване” в София.
Футболът е жестока игра. Хилядите фактори снощи играха срещу нас. И само един, един-единствен беше грешката на Гошо Петков. Някои хора от агитката, обаче, не го оцениха. Да, признавам си, аз също реагирах импулсивно. От край време се говори, че Гошо му е време да си ходи, за да го запомним като един от най-темпераментните играчи на сините. Един от тези, които ще останат завинаги в залата на славата. Това всички го знаем, на всеки е ясно, че младия Божо Митрев е следващия на негово място. Но защо Гошо трябва да бъде изпратен по този начин ?
“Грешникът” от вчерашния мач ще си тръгне. Защото той е истински левскар и има чест. И не може да преживее обидите на най-верните фенове на Левски – Сектор “Б”.
Гоше, ако по някакво невероятно стечение на обстоятелствата това достигне до теб искам да ти кажа от името на същите тези фенове, които са навсякъде и във всякакъв момент с отбора едно ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ за всичко, което ти даде на този отбор. Аз/Ние ще те запомня/им с моментите от европохода. Оксер, Динамо, Олимпик, Артмедия, Удинезе… победите над ЦСКА и това, че пази отговорно не само вратата на Герена, но и честта на фанелката.
“Съдът наложи парична санкция от ТРИ ХИЛЯДИ ЛЕВА и пусна под гаранция наркоманчето убило Митко Златанов! За пореден път съдебната система се подигра и се изплю върху лицето на всички български граждани и показа, че не е способна да раздаде справедливост. Драмата се разигра на 17 октомври в заведение, където починалият Митко Златанов работеше като управител. Същият ден тримата наркомани – златко бояджиев, иван алексиев и максим желев посетили заведението, държали се грубо и арогантно, дори си позволили да пушат „трева“. Въпреки многократните забележки от страна на управителя на заведението, наркоманчетата отказали да освободят масата на втория етаж и да го напуснат. Забележките прераснали в скандал, след който един от тримата удря с бутилка по главата Митко Златанов и го блъска от втория етаж на заведението, което по-късно довежда до смъртта на Митко. И когато всички очакваха обявяването на най-тежкото наказание, а именно “задържане под стража”, съдът постанови гаранция от три хиляди лева!?! Добре дошли в държавата на абсурдите! Където животът Ви струва по-малко от обстрела на един елен.”
Запомнете това лице !!! То принадлежи на човека, който отне живота на Митко.
.. за всичко! FORZA LAZIO! NON MOLLARE MAI!
Или какво бихте получили в днешно време срещу 10лв. Като избегнеме икономическо-социалния характер на този за съжаление твърде обозрим въпрос ще достигнем до лоши изводи. Поне след вчерашната вечер.
За 10лв. в София би могъл да хапнеш, пийнеш, да си вземеш цигари. Да изпиеш 2-3 бири някоя вечер с приятелите и да си позволиш лукса да се возиш 2 пъти в градския транспорт. Да си вземеш такси от крайна точка на София до вкъщи… или пък… да отидеш на мач.
Като махнем факта, че 10лв. вход за Сектор “Б” на Герена е най-високата цифра, която НЯКОГА ПРЕЗ ЖИВОТА СИ съм плащал за мач на сините, с едно-две изключния, би си струвало.. поне в моя случай, за да видя отново любимия тим, който да подкрепям 90 минути пък и да видя друг любим тим – Лацио. Знаете на къде бия…
Снощи срещата от втори кръг на Лига Европа между Левски и Лацио придоби характер на легендарна. Но не легендарна като победата ни срещу Удинезе или първия ни мач в Шампионската Лига. Не легендарна като победа над голям европейски тим, от голямо европейско първенство, носител на национална купа от страна, която е световен шампион. Не. Легендарна, защото снощи Левски “постигна” 5-та поредна загуба. Абсолютно без прецедентен случай в 95 годишната история на един от най-старите български футболни клубове.
Благодарихме вече на испански на Батков, а от тогава доста неща се промениха. А дори някои от вялите ми предположения на лаик във футболната “наука” се оказаха верни. 8-те години по БГ и други стадиони са си казали приказката. Пък и все пак сме българи, познаваме се. Много се изговори и изписа – Батков обвинява ЦСКА, ЦСКА обвиняват Батков, Батков обвинява папата, Батков това, Батков онова. Истерията е аналогична на случилото се със ЦСКА преди време, когато Александър Томов съвсем успешно беше положил основите и даже беше започнал реално да разрушава градския ни съперник. В ефира на уважаващи се телевизии се появиха арменци, таджикистанци и всякакви изроди от цял свят с твърдения за аферата “Казан”, а от УЕФА и ФИФА се спукаха да се хилят само при новината, че Батков, видите ли щял да сезира тези институции да разследват съпричастност на ЦСКА. Пак ще подчертая, че никой не знае за какво става дума, но на феновете вече не им пука кой е виновен. Не им пука, всъщност, и от факта, че 4-те “звезди” на синия тим не играха срещу червените. Голяма работа. Снощи се видя какво стана. Нищо. Едно голямо нищо.
Бих припомнил, че преди години “Герена” беше крепост и там дори чужди тимове нямаха привилегията да бият. А то какво се оказа – 3 поредни загуби от Локомотив София. Преди това не ни бяха побеждавали някъде откъм Балканската война насам. Уви, Лацио да дойдат още тази вечер не с втория си, а с третия си отбор вече в мен няма да я има онази надеждичка, която гореше снощи, че нещо ще се преобърне. Пак ще ни бият. И пак ще е страшен резил.
Разбира се бих подчертал, че на трибуните отново сме шампиони. Велика публика, велик Сектор “Б”, от години ние сме свикнали да подкрепяме отбора си в добро и в лошо. Но хората, които са внедрени вътре, за да го рушат са наши врагове и ще бъдат врагове, независимо дали се казват Тодор Батков, Наско Сираков или който ще да е. Който стои срещу Левски, стои срещу народа. Писна ни от лъжите на свръх-богатия Батков, който изведнъж се оказа толкова беден, че да не може да поддържа елементарните нужди на отбор като Левски. Иначе е страшно ербап да говори каква класа бил Левски, че сме били европейско ниво и прочее дивотии. Разбра се, че дори след страшната надувка и бруталното изхвърляне, от страна на нашия шеф тимът ни струва 20 милиона. Приплаква ми се, когато видя, че в отбори от далеч не толкова силни първенства, като руското например, има играчи, които струват толкова.
20-те милиона не са показателни разбира се, защото Левски ( както и ЦСКА за феновете им ) е институция. И то каква. Разбира се, трябва да се каже, че в моменти, когато Сектор “Б” се пръска по шевовете, а хората, които сме били там в студ и в пек си съдираме гърлата и си изпочупваме ръцете да подкрепяме, има хора, които удобно са се настанили в кожените столове и са влезли далеч не в своите обувки.
К’ъв трябва да си, за да проумееш, че има хора, за които Левски не е просто тим, който предпочитат или просто да подкрепят. Не е просто нещо, което си получил наследствено. А редом с тези неща може да е и звезда в тъмнината за теб. Тъй както дома е нещо сакрално, така и домашният ти тим е нещо, което искаш, пък и трябва да те радва. Разбира се това не винаги става, уви, но такъв е животът. Има победи, има загуби. Има титли, има и 2-ри места. Има купи, има отпадания. Това е футболът и за това ни харесва.
Но вчера тотално бе завършено едно престъпление. Изпълнение на план за разрушаването на тима. В името на личното облагодетелстване разни хора, които от тук нататък ще наричам хикс, за да не клеветя напразно, без да съм напълно запознат, добиха дяволския манталитет на крадци, обирджии, а ако считаме отбора за жив компонент, дори убийци.
Хората хикс не виждат победите, фанелките, славата, публиката. Те виждат парите. Те ще влязат в Шампионската Лига ( или няма да го направят ) не заради славата на единствения БГ отбор, играл в новия формат на турнира два пъти, ами заради 7-те милиона. После ще разпродадат отбора на мним шегаджия за 7 милиона. После ще заложат на черно тото срещу ВЕЧНИЯ СЪПЕРНИК, пак за тези 7 милиона, а най-накрая, а може би дори много преди това ще прецакат евро-участията на тима за пари. Всичко е пари. Пари, пари, пари…
Някои хора, снощи бяха зорко пазени от един куп жандармеристи, които бяха въоръжени като за война, още две дузини крайно изнервени полицаи, някаква странна огромна машина, която се появява странно само по мачове на Левски или пък във Вечното Дерби. Тези хора бяха охранявани, тъй както Барак Обама би бил охраняван, ако наблюдава Супер Боул в Щатите. Тези хора бяха мощно освирквани на стадиона в продължение на всичките 5 мача, в които Левски отбеляза ЕДИН-ЕДИНСТВЕН гол. Еваларско.
Тези хора хикс няма огромно значение, дали са Батков или който и да е. Те съсипаха отбора ни. Единственото, с което остана да се гордеем, това е светлото минало и великата, неотказваща се публика. Е, разбира се тези хора се опитаха да унищожат и публиката, чрез поръчани полицейски акции, неколкократно завишаване на билетите изведнъж и всякакви други затруднения и дребни пречки. Но да си Ултрас На Левски, означава, че всичко това + полицейския терор – физически и психически + свинското отношение на общината след мача, която спря целия транспорт от Герена за центъра не може да ни спре.
Споменах общината… Тъй като вие, няколкото случайни или не случайни читатели ще го прочетете, айде моля ви се, попитайте отговорните институции, защо снощи 45 минути нямаше тролей, а групичка от около 30 фенове на Левски беше охранявана от около 50 униформени. Благодаря ви предварително.
Смисъл ресурсът, който държавата и общината е хвърлил в безсмисленото заемане на пространство от полицаи и жандармерия беше за сметка на превоза. Е, естествено аз си се прибрах в къщи. С един рейс, за който изобщо не ми беше жал, че “не му се верваше” и беше почти разглобен на гайки.
Хора Хикс, това е обръщение към вас. Чувствайте се обичани. И знайте, че от тук нататък всеки мач, каквото и да правите срещу нас, ние ще сме там. На който и да е стадион. Защо ? Защото – първо ние не пеем само за победа, второ ние подкрепяме докрай отбора си, защото сме се заклели “Винаги да останем Левскари” и трето, за да ви подлагаме на безкрайната народна “обич”. Всеки път, всякога.
Полицаи, пари, сделки… Толкова сме далече от тия неща като отделни личности, че най-вероятно никой от нас дори не може да изсънува, ‘дето се вика, кво се случва. Всичко остава скрито-покрито, в средите на разни хора, които до преди няколко години са чакали с часове за среща пред нечий офис. Вчера бяхме ултраси, а днес сме обикновени ученици, студенти, работници, данъкоплатци… Хората, които срещате всеки ден на улицата или поне ги виждате през затъмнените джамове на скъпите си коли. Здравейте в нашия свят, в който една от малките радости беше събота вечер на Герена или на националния. Вие го превърнахте в безкрайна трагедия и повод за дълги часове размисъл, водещи до безсмислена агресия. Много по лесно е да рушиш, от колкото да градиш, но ние ще сме тук, за да докажем обратното. Че най-трудното нещо на тази земя е да отнемете нашата любов и преданост, заради която сме готови на всичко. Дори на война срещу лакеите ви, които са много по-силни и по-добре въоръжени от нас. Ние сме въоръжени с омраза и любов. Със сигурност второто нещо не можете да изпитате, поне към общата ни цел – Левски. Но за сметка на това показвате тъкмо обратното към парите. Толкова ли са важни ? И каква е по-точно разликата между 20 и 27 милиона ? За вас самите. Като хора. Като личности. Като хора със семейства в днешна България. Да беше 2 и 7 лева, да разбера. Уви, аз в училище и в семейството си съм научен, че всеки трябва да получава толкова, колкото е заслужил, но и толкова, колкото да живее нормално. Не по малко. И тук проблема също не ми е много ясен. За чий, разликата от 7 милиона, когато притежаваш примерно 40, ще те подтикне да откраднеш, убиеш, размажеш… Със сигурност отговора не е толкова прост, колкото много от нас биха искали да бъде, защото колкото е прост отговора – толкова по-просто е и решението. В нашия случай решението не е толкова просто, за това си вадя извода, че и отговора не е “просто” меркантилност.
Мога още много да пиша и да псувам, тънко, нещо което разбира се, няма да достигне до вашите сараи. Но ще звъни на вратата на всеки достолепен Левскар и ще припомня на всеки, който си спомня какво е било и вижда сега какво е.
Левски-Лацио 0:4 . В друг случай, в други години бих беснял дори физически, сега това няма да стане. Болката е толкова притъпена, че не знам дали не се е случило най-нормалното нещо.
ЦСКА пък замина с надежди за победа. Колкото и не-левскарски да звучи, аз бях убеден, че те ще победят. Е, не го направиха и това беше повече от ясно на всеки, който познава българския манталитет за повече от скромните 21 години. Рома – ЦСКА 2 : 0. Не мога да ви говоря за техните чувства, но те поне не могат да се похвалят с “мега” резултати, срещу “мега” съперници, като Черномерец.. като Локомотив София, които до скоро бяха просто крайпътна гара към върха на “А” група.
Сега някой веднага ще ме обвини, че съм ЗА доминиране на един или два тима. Напротив, не съм. Ако искат още 21 пъти да ни бият, ако могат, ще го направят. Но те ще го направят, не защото са силни, а защото ние сме трагични. Иначе, да… и Челси пада от Уулвърхемптън, а Ман Юнайтед правят слаби игри срещу слабаци. Дет’ се вика и в най-добрите английски семейства се случва, но това е поради простата причина, че някой си е свършил работата добре, а не че някой е направил точно обратното на другия бряг.
Спортисти в костюми, престъпници с усмивки и мрачни физиономии. Това отразиха медиите. Отразиха и безкрайната любов на феновете на Левски. Ще отразяват още дълго време.
Ще се видим в Неделя приятели.
В един друг пост вече благодарихме на г-н Батков, че продава 4-мата ни най-основни играчи един ден преди Вечното Дерби, а сега, един ден СЛЕД него е време да му благодарим за това, че ни излъга.
Кой кого излъга г-н Батков ? Вие ли бяхте излъган тъй нелепо или хилядите привърженици на Левски, с които, впрочем, вече си имате декларирана война ?
За невежите – Живко Миланов, Юсеф Рабех, Дарко Тасевски и Зе Соареш снощи късно се прибраха в София. В Рубин Казан дори не били чували за тях, а 4-мата се прибраха при своите съотборници, които БУКВАЛНО бяха премазани от ЦСКА известно време преди това на Националния Стадион. Жалко, защото на всички ни беше ясно, че нещо става. Когато подкупните медии се опитаха да ни убедят, чрез всевъзможни глупости, че такъв трансфер е възможен, пак имаше нотка съмнение, че има нещо не както хората…
Сценарий 1.
Тодор Батков, собственик на Левски е изпаднал в тотална и необратима финансова криза. За да не се случва същото, което се случи със ЦСКА преди известно време той е посъветван да намери начин да спечели “онези” пари, които щеше да спечели с участие в групите на Шампионската Лига, т.е. около 7 милиона в евро, за да закърпиме някак си годината. Така, очевидно, по стечение на обстоятелствата, поради някакъв си слух Батков тръгва с финансовия си директор Баждеков и двамата под ръчичка хващат Живко, Юсеф, Дарко и Зе към необятната Русия. Не ги интересува нито Вечното Дерби, нито това, че треньорът Ратко Достанич е поставен пред трудния избор да изкара абсолютно некомпетентен тим срещу най-големия си съперник. Те са опиянени от възможността да вземат големи пари.
Само, че тука има една дреболия. КОЙ НОРМАЛЕН ШЕФ И СОБСТВЕНИК НА КЛУБ ЗАМИНАВА С ИГРАЧИТЕ СИ НА ПРОБИ В ДЪРЖАВА НА МАЙНАТА СИ, ТОЧНО ПРЕДИ НАЙ-ВАЖНИЯ МАЧ ЗА ПОЛУ-СЕЗОНА БЕЗ ДОРИ ДА СЕ Е СВЪРЗАЛ С РЪКОВОДСТВОТО НА КЛУБА, КОЕТО “ИСКА” ТЕЗИ ИГРАЧИ ????? Това питаме ние г-н Батков днес. Как се прави трансфер без да е имало дори един разговор между ръководствата на клубовете. Защо си мисля, че не е имало ? Много просто – ако беше имало играчите ни нямаше да заминат, снощи щяха да играят и нямаше да направиме толкова слаб мач. Просто хорицата от Рубин щяха да кажат, че нямат, не са имали и не смятат да имат никакви симпатии или желания към закупуване на каквито и да е лица и футболисти от представителния тим на нашия Левски. Въпроса щеше да е приключен.
Сценарий 2
Батков и всички негови подопечни барабар с феновете на Левски са станали жертви на подъл заговор, целящ изкарването от строя на 4-ма основни играчи за дербито на България. По този начин изхода на есенния полу-сезон е почти предрешен с оглед на това, че ЦСКА почти не допуска грешки в София срещу който и да е отбор. Така с “лека” измама босовете на ЦСКА печелят възможността да победят съперника си на Националния Стадион и малко или много да натрупат известен аванс до пролетта.
Сценарий 3
Батков участва в заговор срещу Левски буквално, преносно и както си поискате. Изправен на ръба на пропастта и на финансовата криза, която има възможност да съсипе до дъното синия тим, той търси възможност да попълни някои финансови дупки поне до момента, в който не се намери стабилен купувач, който да вземе контролния пакет от акции. Тези “финансови попълнения” идват в един точно определен момент тъкмо от финансовите обезпечители на съперника. С думи прости – Титан плаща на Батков доста доволна сума, за да спретне сценка, в която сам да омаскари себе си, играчите ни, цялото ни ръководство, традициите на клуба и .. което е най-важното – иска, не иска, в деня на дербито Левски пада. Въпроса е с колко…
Кой кого излъга ?
Аз не знам. Аз съм просто фен. Снощи отново бях на стадиона. Аз винаги съм бил там. Бях и на мача със Сиони, когато над 20 бомби полетяха към пистата и полицейския кордон. Бях там, тъкмо когато Наско Сираков беше отпред на пистата и молеше да се спре. Бях там, когато определени хора от нашата агитка сключиха договор с Батков за пари и примирие. Дали го одобрявам или не си е моя лична работа, всеки, който е на стадиона има право да казва и мисли каквото си поиска. Но аз бях и вчера… Снощи също хвърчаха бомби. Жалко, че г-н Батков не ги чу. Това е нашата декларация – примирието свърши. Всеки му според заслуженото !
Gracias amigo ! Gracias Batkov !
Броени часове след като “Опълченците на Шипка” кацнаха след мача си във Виляреал бе пуснат неприятен слух. Четиримата основни играчи на Левски – Дарко Тасевски, Зе Соареш, Юсеф Рабех и Живко Миланов ще бъдат трансферирани. В ранните часове на днешния ден този слух изглеждаше почти смешно жълт. Толкова жълт, колкото стои урина върху бял сняг. Кой ОЛИГОФРЕН би продал 4-мата си НАЙ-ОСНОВНИ играчи в последните два сезона ТОЧНО преди най-важния мач за полу-сезона – този срещу ЦСКА ?!? Няколко часа по-късно, обаче, неопровержими доказателства започнаха да разбиват здравата логика, изградена около фактите – трансферния прозорец е свършил, играчите на Левски са участвали в Евротурнирите, отборът, който ги спазарява няма проблеми със състава… Доказателствата са простички. Баждеков го няма. Футболистите също. Всички, включително ръководството твърдят, че те са в Казан, за да преговарят с местния Рубин, който е шампион на Русия и участник в групите на Шампионската Лига. Тодор Батков не присъства на мача срещу Виляреал. Прочетох няколко статии в рамките на час и студена пот ме изби по челото. Тодор Батков, собственикът на Левски ще продаде сърцето на отбора, неговият двигател. Това не е шега. Така щял да покрие, загубите от факта, че не играем в ШЛ. КАКВИ ЗАГУБИ ?!? Някой да му е взел пари от джоба за това, че не участва в групите ?? Да със сигурност е имало харчове, но толкова ли е зле финансовото състояние на отбора ни, че да се налага да се разпродаваме, за да може синия клуб да съществува ? Хиляди подобни мисли преминаваха през главата ми, а както виждам и на още хиляди левскари из България. По малко от 24 часа пред Вечното Дерби, най-добрият нападател на ЦСКА, както нарекоха журналистите от “7 дни спорт” собственика на Левски вкара не един, не два, а цели 4 гола. Грасиас амиго ! Идат тежки времена. Сега ще видим кои са истинските левскари !!
Снощи двата български гранда Левски и ЦСКА изиграха първите си мачове в груповата фаза на Лига Европа. Много различни бяха очакванията в София, където ЦСКА посрещна Фулъм, и на Ел Мадригал, където Левски гостуваше на испанския Виляреал. Очакванията бяха същите, каквито бяха и когато беше изтеглен жребият. Левски попадна в почти невъзможна група, а ЦСКА се радваше все повече на факта, че шансът им да продължат е голям. Вчерашният ден премина тъкмо под знака на очакването на мачовете. Феновете на ЦСКА се опитаха да изпълнят стадион “Васил Левски” в пълното си убеждение, че техните любимци ще победят Фулъм, които тъй или иначе бяха дошли с 2-рия си отбор, защото нямали амбиции в Лига Европа. Уви, но българския ЦСКА допусна грешки, които позволиха на младия тим на британците да изравни. Очакванията за силен мач не се оправдаха. Нищо, поне точка взеха, а за нас остана тръпненето и надеждата да не паднем с 5 или 6 гола от Виляреал, чийто манталитет на игра е такъв. От сиромаха и едното око ще вземат.
Виляреал, прочее, е типичен пример за комплексарски отбор. Много силни. Скъпа селекция. Стадион бижу, но някак си недооценени в Испания. Разбира се, сравнявайки ги с Реал Мадрид или Барселона те са като Славия и Пирин пред Левски и ЦСКА. Но все пак, къде е България, къде е Испания… Ами снощи видяхме.
“El Debil” ( в превод от испански “слаб”,”слабак”), считайте Левски София се изправи срещу многомилионната селекция на Испанския еквивалент на Славия, Пирин, Локо София и прочее отбори от “под върха” пред има няма хиляда,две хиляди зрители. Не съм гледал статистика, по телевизията изглеждаха толкова. Силно незаинтересовани от възможностите на нашия клуб испанските фенове предпочетоха да не се мокрят на дъжда и да си го гледат в къщи. Оправдавам ги.
И след началото на сблъсъка продължавах да се моля да има някакъв Господ и милост, ултра-слабата ни селекция да не падне разгромно и да дадем пореден шанс на “прасетата” да говорят за великите успехи на тимчето им от 60-те. Очаквано разбира се ние се браниме като “Опълченците на Шипка”, а футболистите на “жълтата подводница” налитат като оси на нашите халфове и защитници. Ако трябва да направя аматьорски коментар на мача, в заключението си ще кажа, че Левски имаше много късмет. А ако имаше малко повече късмет нещата можеха да изглеждат и по друг начин. И отборът да се завърне в родината с гордо вдигната глава от изкарания хикс в Испания. Разбира се това не се случи, това е само хипотеза, в която има много “ако”. Ако Лъчо Балтанов беше вкарал гола си, ако Жоазиньо не беше в засада… Факта обаче е, че с късмет или не паднахме “само” с 1:0, което си е абсолютно постижение за отбор от такъв ранг. Платените журналисти тръбяха дни преди срещата за кофти статистиката на сините в Испания и настройваха фенове и отбор да не очакват каквото и да е в Испания и със сигурност имаха своите основания, но снощи, освен набожния късмет, който имахме, видях и желанието за борба и доказване на някои от играчите на Левски. Пак казвам, че капка повече късмет, ако имахме статистиката, щеше да придобие по различен характер, а “престижното” равенство на ЦСКА срещу резервите на борещия се за спасение в Премиършип – Фулъм, щеше да изглежда като кофти настъпано лайно в сравнение с нашия успех. Разбира се това не се случи. Разбира се можеше и да паднеме с 5 гола разлика. Ако това беше пост на някой спортен журналист, тук е мястото, където той щеше да спомене, че футбола е игра на обратите. Доказаха го Лацио и Ред Бул Залцбург. Но това изобщо не ме стопля. Даже хич. Напротив, притеснява ме много. Показва ми, че не само сме се паднали в най-тежката група, но дори и “сиромасите” в нея, към които би трябвало да се числят и Залцбург, не са точно това, за което ги мислихме. Това е някакво много хипотетично изказване, защото чергата на БГ тимовете в Европа е доста по твърда, непрана и скромна в сравнение с най-скромните виждания за Евро тим в другите страни. Дори в тези от Източна Европа – справка тимовете в Румъния.
Понякога си мисля, че годините, които прекарах на стадиона са ме изкривили ментално. И тотално. И съм абсолютно прав. Така е с всеки един фен на всеки един отбор. Когато биеме, той се гордее със славата, а когато падаме, се утешаваме с вечната си любов, независимо какво става. И това си е абсолютната и 100%-ова истина. Уви напоследък май само се утешаваме. За щастие все още ми е близко споменът за последната ми голяма евро-радост. Нещо, което доста се опитват да умаловажат, но на нас ни стига да знаем, че реалистичното гледане на нещата е по важно, от това, което се вижда през сините или червените очила.
Утре пък е вечното дерби. Сигурен съм, че както ние, така и чорбарите се молят – “Господи дано само да не паднеме”. Колкото и някои хора да се правят на непукисти, като че ли победа на някой от двата отбора би била единствената що годе силна радост и емоция във футболно отношение за феновете. Защото, щом ЦСКА не успя да победи резервите на Фулъм, които изобщо не се интересуват от тоя турнир, кво ще прави с асовете на Рома, за които Лига Европа е спасителен пристан ? Ами коравия тим на Базел ? Ами да погледнем нашата черга – носителя на купата на Италия – митичният Лацио. Виляреал още веднъж. Ред Бул Залцбург, които с два набожни гола, но все пак вкарани попадения вгорчиха живота на тифозите. К’во правиме ? Аз ще ви кажа к’во ще правиме – пак ще се биеме и пак ще псуваме в Събота, а в Неделя ще се правиме, че нищо не е станало.
Футболът е в криза. Това не го знаят може би малцината, които са едновременно и глухи и слепи. Т.Е. мъртвите. Въпреки, че ако има задгробен живот със сигурност го знаят по добре и от нас. И тук не става дума за това, че клубните ни тимове за пореден път се радват на троха хляб, подхвърлена отгоре. Не става дума и за това, че на тези, от които зависи, НЕ ИМ ПУКА.. ама грам. Не става дума дори за това, че феновете не намират смисъл в нищо друго освен в mindless violence-a и доброто старо гонене на котка и мишка по улиците.
Аз предлагам да се закрие българското първенство. И националния отбор. Националния стадион “Васил Левски” да се превърне в концертна зала и място за отдих на столичани.
И така в рамките на седмица на националния ни стадион видяхме и Мадона и примадона. Общо взето БЕЗМОЗЪЧНИТЕ собственици и съдържатели на стадиона прецениха, че кинтите, които ще приберат от организаторите на мега-концерта на Мадона ще са повече от колкото тези, които ще приберат от безбожно скъпите билети за България-Черна гора. Казвам безбожно скъпи на фона на продукцията, която изнасят националите ни, начело с примадоната Бербатов – най-слабия футболист в Българския национален отбор, но с най-високо самочувствие.
Бихме Черна Гора. Макар и резултата да е обнадеждаващ, недейте да храните каквито и да е надежди. Всичко е загубено. И това си пролича още първото полу-време. Тук е времето да се молиме кинтите, които са влезли в БФС от наемчето на стадиона да отидат за доброто на футбола. Уви, няма да стане така. Ще отидат някъде другаде…
Снощи футболният тим на Левски-София загуби домакинския мач от плейофния двубой срещу унгарския шампион Дебрецен. Пред не до край изпълнения стадион Георги Аспарухов, но пред пръскащия се Сектор Б сините изнесоха не много добра продукция. Всъщност – очаквано – въпреки хилядите проблеми в състава Левски игра абсолютно нормално за общото състояние на отбора последните две години да кажем. Ако унгарците бяха дошли през зимата на 2006-та година щяха да си тръгнат с тройка от Герена. И очевидно управата на отбора същото си мисли, връщайки футболисти като Елин Топузаков и Христо Йовов, които не само са изчерпани за футбола в синия тим, ами трябва да си ходят от професионалното поприще след някой друг сезон.
Резултата от деструктивната политика на този или онзи във футболните клубове в България, особено при грандовете, води до едно единствено нещо – сълзливи спомени от някогашни успехи. Сега Левски е единствения евробоец на България, за разлика от евробоеца на дядо, както известен спортен сайт нарече ЦСКА. Ние правим точките за България в Европа, ние завоюваме места. Е, според възможностите на футбола ни като цяло. Колкото и по силен да е Левски трудно ще надскочи средното равнище на професионалната ни група.
Не загубата от унгарския шампион снощи ме натъжи. Ами разговор с баща ми, левскар до мозъка на костите си, човекът който за първи път ме заведе на стадиона и ми даде синята любов. Той като съпреживяващ всяко сътресение в клуба дава отчетлива диагноза на отбора винаги. И винаги е прав. Защото е видял и 7 : 2 и 5 : 0 и 7 : 1. Видял е Гунди и Котков. Да за това искам да ви говоря. За това, че Левски не е казионно отборче, а нашите фенове не трябва да са фенове на гранда Левски, а на синята идея. Ето какво ще ви кажа…
Присъствах на европохода на Левски и в УЕФА и в Шампионската лига. Бях на всеки един мач, изключая мача с Шалке в София. Ходил съм на гостувания из цялата страна с отбора, бил съм в Братислава. Видял съм и познавам всички групировки в Сектор Б, които са съществували от 2002г. насам. До толкова съм се извратил аз и съзнанието ми, че мога да позная един футболен фен по физиономията дали е фен на Левски или на друг отбор. Знате ли ,феновете на Левски имат особена физиономия.. някой ще се изсмее, а друг ще прибърза да обиди, но това е така. Хората които са от повечко време на стадиона ще го потвърдят. Винаги левскаря има по особена и разпознаваема физиономия. Не знам защо е така.. Бил съм на стадиони, стадиончета и стадионища. Бил съм с 45 000 ревящи фенове, бил съм и с 40 човека в долните редове на сектор Б. Пътувал съм с рейсове, влакове, търпял съм всички възможни унижения, които спохождат един ултрас или фен на отбор. Спестявал съм пари, бягал съм от вкъщи, дори съм лъгал родителите си и близките хора, само и само, за да отида – отново и отново. Седмица след седмица. Казвам всичко това, за да започна със същественото върху една вече изградена основа. Мисля, че имам право да се нарека истински левскар и имам право да давам оценки. Имам право да кажа какво не ми харесва и имам право да кажа, че не съм съгласен. Този отбор е мой. Както е и твой. Той е наш. Той е на всички нас, всички, които гориме за него. Но ти никога няма да ме разбереш какво имам предвид, ако не си преживял/а това, което аз съм преживял, за да подкрепям Левски – във всичко. Дъжд, сняг, огън и жупел… Студ, мрак.. няма значение. 90 минути пеене и подкрепяне на отбора. После сладката умора. Това идва, за да покаже, че ти вече си се врекъл в нещо. Нещо значимо. Това е твоя отбор.
И независимо дали пада или бие ти ще го подкрепяш нали ? Обещай ! Не на мен. На нашите родители. Които са правили същото като нас. Независимо къде си, кой си, от какъв пол си… Ако поне малко цениш Левски – обещай ! Ще подкрепяш отбора до край! Винаги! Независимо дали е евробоеца на България или се бори, за да не изпадне в Б група. Това е синята религия, такава простичка идеология, която обаче осмисля човешки животи. А пък футболистите… те идват и си отиват. Малко пишат история и малко се вричат вовеки в Левски. Останалите са наемници – такъв е модерния футбол. Мислите ли, че реално Христо Йовов би заплакал, защото снощи изпусна две положения, чиято реализация щеше да вдъхне много повече респект у малкото унгарско отборче и щеше да ни даде шанс да слушаме химна на ШЛ още веднъж. Аз мисля, че не. Но знаете ли.. всеки отбор навсякъде по света си има по един легендарен футболист – на който кръщава стадиона си или преплита своята история с неговата. Примерите са много. Но Левски има не една – две звезди. Георги Аспарухов – Гунди и Никола Котков, трагично загинали 1971г. на Витиня.
Не просто стадиона ни е кръстен на Гунди, ние се опираме на Гунди. Гунди е нещо като символа на Левски София. Гунди е уникалната личност, в която дори старите ЦСКА-ри се кълнат. И всеки вярва, че в тежки моменти тандема ни наблюдава от горе и ни помага. Тандема, който си отишъл изведнъж. Завинаги. Отишъл и сега е там горе, където и да е Рая.. при Бебетата на Бъзби и при други велики футболисти.
Прави ми впечатление, че винаги когато си говориме за отминалите времена и за колекцията от картички и снимки на баща ми той винаги достига до някоя история за Гунди. Дали е поучителна или просто да ми разкаже за някой негов уникален гол. И винаги достига до смъртта и погребението му. Винаги достига до съобщението по радиото и поклонението на стадиона. Честно не мога да си го представя. Целия град е на стадиона за да занесе цветенце за Гунди и за Котков.
Катастрофи стават навсякъде и навсякъде велики таланти и футболисти с ранга на мъченици загиват. Но Гунди и Котков са още живи в нашите сърца. И странното е, че повечето хора се сещат за тях на датата на тяхната смърт. Аз за тях се сещам в такива моменти, когато някой наемник играе на техните позиции. Ако не за нас – лумпените, хулиганите, ултрасите, друсаните, пияните, говедата, боклуците, нещастниците… ако не за нас – публиката на Левски, наричана с хиляди обиди от недоброжелателите. Ако не за нас – истинската синя лавина – нашите майки и бащи, баби и дядовци… ако не за клубната история и емблемата… поне за тях. Поне ОТ тях се страхувайте, защото ви гледат. Гунди и Котето…
И вие фенове – бъдете фенове, а не тъпи критикари, които знаят и разбират само цената на победата. Всеки ден на стадиона е ден, отдаден на Левски.
Recent Comments