Нищо-правене.

“Нищо-правенето е скъпо занимание “.

Е.М.

Това, по всички възможни критерии, беше един от онези дни, в които просто правиш нищо. Макар и това словосъчетание само по себе си да е абсурдно, ще се опитам да докажа, че може да се “нищоправи”. Освен, че може излиза и че всъщност това е едно от най-практикуваните хобита от младежите в днешно време. Горецитираното изречение, умотворение на един мой приятел възникна точно в деня, за който стана дума преди малко. Нищо-правехме. Т.Е. вместо да си седим на дупетата и да учим или четем, все полезни действия за университетите, в които учим, ние се наливахме с кафета, пушехме цигари и гледахме тъпо в една точка. Разбира се, говорихме си за “вчера и свинщините пред бара”, за политическата обстановка и за русата мадама на съседната маса. Не пропуснахме и упадъка на поколенията под нас, както и това, че все някога трябва да си намерим работа, макар и тъпата система да бе измислена толкова малоумно, че дефакто да е почти невъзможно да си намериш свестна работа, която да съчетаеш със задълженията ти в университета. Съответно имаш тогава два избора – или работиш и не учиш ( твърдно непрепоръчително ) или учиш без да работиш, поне не и първите 2 години, което ти отваря безкрайно много свободно време. Разбира се всичко това би било прекрасно, ако действително хората оползотворяваха огромните си дупки, които понякога достигат по няколко дена. Можеш да имаш три дена в седмицата лекции, обаче когато тръгнеш по течението се случва дори да изпуснеш И тези три дни седмични лекции, просто защото вече те мързи или имаш далеч по важно занимание – да се наливаш с кафета и да пушиш цигари.

Лафа за бедния студент, убеден съм е възникнал в малко по различни времена, но сега, когато студенти като мен кажат, че нямат пари разбирам защо нямат. Не е леко да нищо-правиш. Не е леко и да обикаляш като цветарка нощните заведения, които по прийом би трябвало да са лукс. Поне такива са в Западна Европа.

Седяхме с моя приятел и след като си изпихме кафетата се разделихме за час-два, за да посетим домовете си ( най – накрая ). След кратка почивка за хапване и следобеден сън ( щото нали сме се изморили адски много от дейностите ни, цял ден ) отново се събрахме, този път привечер. Окъсялите финансии принудиха мен и компанията ми от другари на същото дередже да се примирим с подслона на едно от добре познатите ни заведения в центъра на София, което ни е познато именно заради факта, че там можеш да изпиеш една бира за под 2лв. Все пак само загрявахме за истинския купон, но поне бяхме спокойни, че посещението ни в следващото заведение ще е на вересия.

Винаги в края на Май се намират приятели и познати, които да завършват средното си образование, а това в България е свързано с бесни купони от сутрин до сутрин и хвърляне на колосални пари за тоалети, алкохолища, наркотици и други субстанции, които по презумция би трябвало да правят денят ни различен от останалите. Разбира се за мен и компанията ми всеки един такъв момент е нищо повече от поредния ден в средата на седмицата, в който на едни не им се работи, а на други не им се учи. И понеже, както споменах цял ден правиме едно голямо НИЩО, за това и разбира се парите, с които разполагахме още в началото на вечерта бяха достатъчни, колкото да помиришеме миризмата на някоя от сервираните по съседните маси прясно-отворени бири. Все някак сколасахме за по едно, което разбира се беше близано в продължение на един час, преди с гордо вдигната глава да поемем към нощния клуб.

За първи път тогава се замислих. Какво правих днес. Станах, закусвах. С още не-отворени очи се обадих на Е. и излязохме да пиеме кафе. Пихме кафе, разхождахме се. Прибрах се. Ядох. Спах. Къпах се. Седях на компютъра. Излязох. Пих бира. Разхождахме се. И сега се насочваме към фамозен софийски  нощен клуб, където се очаква да приключим вечерта си така както ние си знаем. Някой би си казал, че това всъщност е адски щастлив и безгрижен живот, но математиците не биха се съгласили.

Кутия Цигари ( 3, 3.40 лв. )

Кафе ( 1.20 лв ( в добрия случай ) )

Минерална Вода / Сок ( 1.20 лв. / 1.50 лв. )

Билет за градския транспорт ( 1 лв. )

Бира ( в заведение ) ( 1.80 лв. – 2 лв. )

Голям Ром ( 3 лв )

Сандвич/Дюнер/Нещо стабилно за хапване ( 4-5 лв. )

Екстри ( Н/А )

Всичко това е примерен ценоразпис. Разбира се хванете някои от нещата и ги умножете по 2, по 3 и ще разберете колко лева харчи един студент, когато може да си го позволи. В Графата “екстри” влизат всички онези препарати, вещества и прочее любими нещица на младите хора от студентски и не само от студентски град.

Да правиш нищо е скъпо занимание.