Невероятното разнообразие от места, където можеш да седнеш и да пийнеш едно-две или да отпуснеш с бира е понякога основна причина за пренаселеност на градовете. Следвайки логиката – има услуга, там където има търсене, следва, че големите градове в България и Европа са център на питателна дейност. На практика, обаче, излиза че ти трябват стабилни познания по социо-културна идентичност и доста житейски опит, например в София, за да можеш да си позволиш средно богата палитра от места, които да посещаваш.
Имайки предвид някои дадености, като финансовия праг сред младежите, различните вкусове и географския топос най-елементарния извод, който може да се направи е, че би трябвало да има заведение за всекиго и за всеки вкус.
Ако обаче е Петък вечер, вече е зима, а ти и твойте дружки търсите място, където да пийнете по бира-две се оказва изключително трудно да се осланяш на своя непоколебим дух. Т.Е. или знаеш къде отиваш, или си обречен на неуспех. Всичко това при условие, че освен финансови, имате и друг род претенции. Захвърляйки на една страна претъпканите със селяни и изтъканите от лош вкус дискотеки, кръга на заведения се свива още повече. Ясно е разбира се, че млад човек едва ли ще се задържи в пицария, ресторант и прочее по-дълго време, освен ако не иска да се храни. Така че оставаме с няколко варианта – кафенета с удължено и нощно работно време и барове. Т.Е. все места, на които можеш да се отдадеш на приказка и приятна компания – да видиш познати или непознати лица и музиката да е поносима. А, .. да не забравяме и това да не е прекалено снобарско и скъпо, но същевременно да не е долна дупка. Всеки нормален индивид с нормален социален живот е преминал през различни етапи, някои от които обусловени от финансовата му възможност, музикални предпочитания и др. и др. Но все пак, ако си младеж от средната класа с определени културни и др. виждания за теб се оказва “Мисията невъзможна” да разведриш обстановката. Извън тематичните заведения, за които се предполага, че си запознат остава един не малък набор от местенца, където с малко повече късмет можеш да се настаниш. Но идва друг проблем.. Ако те са далеч – отпадат, ако са в центъра или в близост до твоя квартал – най-добре. Но тогава рискуваш заведението да е фрашкано с редовни посетители, някои от които може да не са ти приятни или да не са твоята среда. Общо взето все си прецакан, но проблема си е твой. Не може и х.я до края и душата в Рая. Върха на претенцията обаче е това заведението, което посещаваш да притежава що-годе добра вентилационна система. Все пак не е добре да излезеш да се позабавляваш с приятели и да умреш от задушаване.
Какво се получава… ако си човек като мен и моите приятели ти имаш един набор от кафенета, които са до болка запознати с теб и лицата около теб, а и ти с тях, но ти търсиш разнообразие. Баровете, които посещаваш най-често също спадат към този тип. Не искаш да посетиш препълнена, мега-скъпа дискотека, в която музиката е отвратителна и не просто такава, ами НЕПОНОСИМА. Не искаш да е скъпо, не искаш да е далеч. Сори мейт, проблема си е твой.
Въпреки това София, например, който не е особено голям град в сравнение с Лондон например предлага един отличен набор от централно разположени заведенийца и барове, които могат да ти предложат компромисен вариант на любимите ти такива, които точно тази вечер ти не желаеш да посетиш, защото са ти писнали. До тук добре, обаче… Оказва се, че факта, че бара например е разположен на стратегически добро място и ти си направил компромис с джоба си да платиш 3+ лева за една бира не е достатъчен крайно-претенциозната ти личност да бъде удовлетворена. Разхождаш се, с малко късмет срещаш по централните улици познати, приятели и пр., а когато достигнеш до мястото хикс разбираш, че то е пълно. Това е обнадеждаващо – означава, че не сте единствените, които мислите по този начин. Това се случва и е нормално, особено петък, събота вечер. Всеки е навън. Пък и е студено, младежта предпочита затворено пространство пред сигурна настинка, която ще съпътства бира + градинката пред “Народния Театър”. Затваряш вратата и продължаваш… слеваща дестинация. За нещастие обаче и там се оказва, че местата са кът, а с неудоволствие разбираш, че и посетителите не са от типовете, с които би изкарал “гъз до гъз” 2,3 или повече часа.
В крайна сметка ловиш пешачката или таксито към вас, пиеш една студена вода и Лека Нощ. Това обаче се оказва дискриминационен проблем. Защо аз трябва да прекарвам 7 години подред студените месеци в 4 до болка познати кафенета, които на всичкото отгоре се намират на една улица ? К’во като историята на бандата и половината ти живот са заключени там ? Защо най-нормалната дестинация след средата на Октомври трябва да е свързана с друго питателно заведение, в което познаваш наизуст всеки един посетител, както и те теб ? Защо, когато търсиш разнообразие трябва да постигнеш не един или два компромиса ? Отхвърляйки варианта да похарчиш възможно най-малко пари тази вечер кръга от възможности не се разширява особено много. Излиза, че прослувутия компромис в подобна ситуация е – да направиш компромис с всичко. Сиреч, компромис с удоволствието, което искаш да си направиш – буквално и преносно.
Разбира се познанството на подобни заведения не ти е дошло Свише. Ясно е, че е ставало с опити. От личния си опит мога да го кажа, но също така мога да кажа, че едно време нямахме и такъв избор. За това кафенетата си останаха 4 на брой, които се менкат на определено време – примерно 2-3 дена. За това и баровете останаха 2-3. Ако имаш повече пари, време и нерви кръгозора се разширява. Малко. Но когато търсиш нещо далеч по тривиално – място, на което няма да ти надуят главата с безумна чалга или “тупса-тупса”, място където 10 лева ще те оправят за 3 бири, място, на което няма да си отнесеш кютека за 3 минути, място, на което можеш да си позволиш да се отпуснеш … тогава си обречен на неуспех и разочарование. А минавайки назад в спомените си винаги ще говориш с аплом за заведенията, които носят толкова история на теб, приятелите ти, компанията, движението, субкултурата… Те или са минало веднъж завинаги и буквално или са минало за теб самия и нравите ти.
Не че преди време не сме стояли по градинките на кучия студ. Даже си беше традиция, но понякога човек има нужда от разнообразие наистина. Пък вчера затвори врати една култова за нашите среди кръчма. Това вече е ежедневие. А когато кажеш две-три известни в БГ ъндърграунда имена на заведения срещаш погледни на недоумение. Защо ? Или не съществуват или в очите на обществеността, която е масова и по мисленето си, те са невъобразими дупки. Често това мнение е и правилното. На фона на лъскавите кафенета и дискотеки, подземните барове и дупки са като катран в кацата с мед. Но са не по-малко посещавани. Излиза, че има хора за всичко и за всякъде, но в точния момент на точното място ти не се вписваш.
Историите свързани с фалове в подобни заведения могат да бъдат събрани най-малко в тритомник от хиляди листове. А списъка с имена дори и на класически дискотеки ще надхвърли 20, уви доста малко от днешните тийнейджъри изобщо са чували за тях, камо ли да са ги посещавали. Наскоро с един приятел си говорихме… Вие спомняте ли си ( аз бегло ), че преди време в известната софийска дупка “Трафик” имаше безплатна водка ? Не не ви лъжат очите – БЕЗПЛАТНА ВОДКА!!! Верно гадна, ама безплатна. Плащаш си разредителя и се наливаш с водка като копеле ? А колко от тях знаят култовата хулиганска кръчма “Лучано” ? Дори да са попадали там е било по случайност. Двуетажното, стария дух на “Билкова”, “Строежа” и пр. места са известни и днес, но духа им от преди го няма. “Тънка Червена Линия” се премести на скоро за 3-ти път. Бас ловя, че са единици тези, които ще отидат на новото място заради добрата, стара “Линия”. Ами “Гюлето” ? Знаят ли, че дълги години “Гюлето” беше дом на едни от най-бесните и върли ултраси на София от една определена агитка ? Беше забранено място за кръвния враг. “Пещерата”, “Роката”, “Стария войн”…
Пък проблемите по столичните заведения са нещо повече от ежедневие. Различни хора се смесват навсякъде, но само по заведенията различните хора с различните убеждения се смесват, пият, дори друсат.. на едно място. Незаместима комбинация. Култови места като “Баба Яга” и “Народния Театър”, “Кравай”, наркоманския “Детски Кът” и пр. и пр. са видели точно толкова насилие, колкото и старите като света и демокрацията софийски заведения. Паралелни измерения са дори олд-скул дискотеките като “Ескейп” и гадните “арт” заведенийца тип “Апартамента”, “Хамбара”… “Петък”, “Лонг Джон”… Гадни или не поне носеха някакъв дух. И дъх на нещо. На нещо различно. И сега е така, ама на фона на “Най-клуб”, “БИАД” и “Соло” са като първа птичка на пролет. Т.НАР. клошарски дупки и тези, от които до ден днешен вече по възрастните “младежи” ги свързват с определени генг-бригади и дори с определени лица.
В никакъв случай не мога да определя София като ghost town в класическия смисъл, в който се разбира това понятие. Но в друг смисъл – да. Наблюдавайки разрухата и образно казано “падналите” табелки на класически места ти става малко тъжно от факта, че вече хората и търсенето е друго. Някак си няма как да влезеш на определеното място и да те посрещне смрад на евтин одеколон, водка и море от бръснати тикви и/или нещо подобно. Чалга, кожа, цици, космически суми, разгонени кучки ( което от известна гледна точка не е лошо… ), дебеловрата охрана. Няма ги тематичните заведения от началото, средата и края на прехода, а с тях постепенно си отиват и хората. Тъжно, но факт. Няма къде да изпиеш една бира.
Recent Comments